Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик, чийто мандат бе прекратен от Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина, заяви днес, че за мандата му ще решава народът на референдум, съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
На заседание днес босненската ЦИК прекрати мандата на Милорад Додик като президент на Република Сръбска, след като бе потвърдена присъдата му от една година затвор и шест години забрана да заема политически постове за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната.
Додик заяви днес на заседание на лидерите на партиите от управляващата коалиция, че народът му е дал мандат и „за това ще се решава на референдум, който ще се проведе на основата на решение на парламента на Република Сръбска“. Той подчерта, че „управляващата коалиция в Република Сръбска ще продължи да брани конституционната и дейтънска позиция на Република Сръбска, заплашена от действията на (настоящия върховен представител на международната общност в Босна) Кристиан Шмит“.
Додик беше окончателно признат за виновен миналата седмица от апелативен съд в Сараево за това, че обнародва през юли 2024 г. два закона, приети от парламента на Република Сръбска, забраняващи прилагането на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит в Босна и решения на Конституционния съд на Босна на територията на Република Сръбска.
Додик отхвърли решението на апелативния съд и заяви, че ще продължи да бъде президент на босненските сърби. Той получи подкрепа и от сръбския президент Александър Вучич, както и от унгарския премиер Виктор Орбан.
Днес президентът на Република Сръбска повтори позицията си, че Шмит „не е легален, легитимен и съответно потвърден от Съвета за сигурност на ООН“.
Осъждането на Милорад Додик е безпрецедентно в Босна, която от края на междуетническата война 1992-1995 г. е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната. Споразумението урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Додик многократно е призовавал за отделяне на босненската сръбска част от Босна и Херцеговина, за да се присъедини към Сърбия, заради което бившата администрация на САЩ наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Додик е обвинен и в корупция и проруска политика, отбелязва Асошиейтед прес.
About the Author
Thanks for some other excellent article. The place else may anybody get that kind of info in such an ideal method of writing? I’ve a presentation subsequent week, and I’m at the look for such info.