„Чувстват се като у дома си“ – така, с леко усмихната увереност, директорът Слави Докторов описва живота на 13-те души, които обитават Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания в Неделино.
Центърът съществува от 2013 година, а Докторов, който поема ръководството през 2020 г., е третият поред директор. Според него институцията е повече от административна структура – това е „кауза, а не работа“.
„Опитваме се да даваме не просто грижа, а усещане за достоен и смислен живот. Да има човешко отношение, разбиране и уважение, независимо от това колко малко ни е дадено по документи.“
Социалният дом работи с капацитет от 15 души. Повечето от обитателите са възрастни хора, без роднини и близки, често с физически увреждания.
Грижата за тях се осъществява от 15-членен екип – медицински сестри, болногледачи, санитари, трудов терапевт. От други центрове идват и кинезитерапевт и други специалисти. Нямат щатен психолог, поради ограничения в структурата, но според ръководството се справят.
„Всички имат нужната квалификация и образование. Два пъти годишно провеждаме обучения. Но истинската квалификация идва с времето – с ежедневния контакт. Не се учи от книжка как да подадеш ръка така, че да не унижиш човека.“
Центърът е 100% държавно финансиран. Средствата „горе-долу стигат“, но винаги има какво още да се развие и подобри – като база, консумативи, технически средства.
Приемът се осъществява чрез социалните служби, според определени критерии и налични места. Няма списък с чакащи, но нуждите са повече от възможностите.
Денят на потребителите започва със ставане, лична хигиена, хранене. Дават им се лекарствата, извършват се основните грижи, пазарува им се. Имат и дейности, които ги социализират – творчески занимания, празници, разходки, телевизия, разговори. Общуват с персонала, който се старае да им вдъхва настроение и грижа.
Условията са добри – не само на хартия, но и в реалността: чисто, просторно, обзаведено, редовно се почиства, проветрява се, има картини по стените, топло е. Има двор, тераси, парк. Атмосферата е домашна, не институционална.
„Не е лукс, но е уют“, обобщават хората там.
Повечето обитатели нямат близки, но има и такива, които се посещават. Роднините им идват и, както казват от екипа, „остават с добро впечатление – дори с облекчение, че някой се грижи за техния човек достойно“.
Последните тревожни новини около случая с нелегалния дом в село Ягода не подминават и този екип. Но вместо да коментират с обвинения, те се замислят.
„Гледаш такива случаи и разбираш колко е тънка границата между грижа и пренебрежение. Тези хора не са били гледани, не са се грижили за тях. Видно е, че е имало много грешки и нередности, както и че е липсвал контрол. Щом е било без лиценз – това е престъпление. Надявам се да е поука за всички – и за институциите, и за обществото“, казва Слави Докторов.
Центърът в Неделино е от онези тихи примери, които не влизат често в новините – просто защото тук не се случва нищо скандално. А всъщност се случва най-важното: хората се наричат по име, поздравяват се сутрин и знаят какво значи човещината.
