Докато в официалните новини се говори за зелена енергия, инвестиции и устойчиво развитие, в сърцето на Родопите зрее сделка, от която обикновените хора в златоградското село Ерма река няма да получат нито топлина, нито утеха.
Проектът за геотермална електроцентрала върху концесионната площ „Шумачевски дол – Андроу“, разработван от фирмата „Родопи Еко Проджектс“, изглежда на хартия безупречен: добив на екологична енергия, без вредни емисии, без застрашаване на питейните води и културни обекти.
Само че реалността е по-пиперлива и далеч по-малко романтична. Централата ще бъде изградена на терен „Стратиев камък“, извън защитената местност „Циганско градище“, върху площ, включваща 199 частни имота и 27 терена на Горубсо.
Проектът включва три сондажа за добив на горещи води на дълбочина до 2000 метра, три сондажа за реинжектиране на изстудените води, тръбопроводна мрежа и електроцентрала за производство на електроенергия. Водите, извличани от недрата, достигат температури до 94°C, с работен диапазон в централата между 70–150°C.
Според официалните документи няма да има замърсяване на въздуха, почвите или питейната вода – и, най-удобно за инвеститора – няма нужда от изготвяне на Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Няма пряка опасност за селото. Има обаче пряка икономическа неравнопоставеност – хората от Ерма река няма да усетят топлината на тази вода, защото няма изградена схема, по която минералната вода да достигне до домовете им. Няма обществени бани, няма отопление, няма социална програма, няма дори обещания за безплатна топла вода за селото. Минералната вода ще работи само за електроцентралата и за приходите на инвеститорите.
Докато бизнесът ще трупа милиони от продажбата на енергия, жителите на Ерма река ще останат със същите разбити пътища, с нестабилното водоснабдяване и липсата на базови удобства.
Единственото „публично“ обещание към местните е свързано с… асфалта.
Николай Вълканов – човекът зад „Родопи Еко Проджектс“ – обещал да запълни дупките по пътя от разклона към Ерма река, като „жест на добра воля“. Но жестът далеч не е случаен – в името на ,,път като постеля“ Ерма река продава водата си.
Хората от селото отново са поставени в ролята на безгласни свидетели на богатството, което изтича изпод краката им. Докато минералната вода от недрата на Родопите ще носи ток за заводи и хотели,
днес и утре ермореченци ще продължат да пият студена вода от старите си кладенци.
Докато фирмите броят милионите, местните ще броят дупките по пътя.
Така се прави бизнес в България – с природата на народа, но без него!
