Десет години след официалното закриване, в Бързея няма кой да отвори вратата, нито кой да я затвори. Няма кой да разходи магарето по стария път към гората и да го натовари с дърва. Няма кой да прекопае градината, нито да измете прага. Няма куче да излае, няма кокошка да рови из двора. Само вятърът е останал – влиза през счупените прозорци и минава през опадалите керемиди, сякаш търси някого.
Селото бе закрито официално през 2015 година, но хората си тръгнали много преди това. Още в зората на демокрацията къщите започнали да пустеят една по една. Последният останал – старец с инат и спомени – си тръгнал началото на 90-те. Оттогава – само бурени.
„Имаше поне десетина къщи. Живот си беше. Ходехме на седенки, помагахме си. После един замина за Кърджали, друг за Пловдив, третият – за Германия. Никой не се върна. А който остана, остаря и си отиде тихо“, разказва човек от съседно село, който понякога минава да види какво е останало от старите зидове.
Същата съдба е сполетяла и други кирковски села – Нане, Царино, Върли дол. И там къщите са неми, улиците – буренясали, кладенците – пресъхнали. В последните години в община Кирково всички знаят: към тези села не се ходи без причина. А обикновено причината е само една – да погледнеш назад.
Животът в Родопите се е променял много пъти. Но никога толкова рязко. През 90-те години всичко започва да се разпада – кооперации се разформироват, работа няма, пътищата не се поддържат, училищата затварят. Младите тръгват. Старите остават. После и те изчезват. Къщите се обрулят, оградите падат, керемидите се изронват. И всичко, което остава, са снимки в някой стар албум, прибран в панелка в града.
Опити за съживяване няма. В други региони купуват къщи за лев, канят чужденци, създават екоферми, приютяват дигитални номади. Тук това звучи като приказка. Пътят до Бързея не е ремонтиран от 30 години. Обхват няма, интернет още по-малко. Гората поглъща всичко.
И така – село по село, Кирковско се променя. Демографската „зима“ пък отдавна се е настанила трайно тук. И надали някога отново ще се появи пролетта, която да събуди района от дълбокия сън…
