Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“
В деня, когато България отбелязва своята свобода, един българин в инвалидна количка остана в подножието на връх Шипка. Докато официалните лица се изкачваха по обходния път (без стълби) , запазен и пазен за ВИП ескорта, този човек беше спрян от системата, която би трябвало да служи на всички нас.
Тази ситуация напомня за разказа „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, където младият момък, изкачвайки се нагоре, постепенно губи връзка със своите корени и забравя откъде е тръгнал. „Лидерите“ ни, които някога са били част от народа, сега се издигат по стълбата на властта и забравят за тези, които са останали долу.
Това не е единичен и изолиран случай. Хората с различни потребности ежедневно се сблъскват с дискриминация и липса на достъпна и разбираема среда. Тези хора са спирани не само пред исторически паметници, но и пред училища, работни места, културни институции. Обществото ни поставя стълби, които не всеки може да изкачи, и по този начин изключва тези, които най-много се нуждаят от подкрепа.
И докато официалните лица полагат венци и изнасят речи, нека си зададем въпроса: За кого е тази свобода? За всички българи или само за онези, които имат привилегията да стигнат до нея?
About the Author
