Зимата на 1928-1929 г. е била много студена, температурите на въздуха падат до минус 23, минус 24 градуса. По дебелия лед на Дунав русенци са ходели да се почерпят в румънския град Гюргево. Този път местните наричали „Леденият булевард за Гюргево“.
Има данни за вълци и диви прасета, преминали реката от Румъния, които се разхождали по улиците на Русе и се наложило да ги ловят.
На 4 март 1942 г. Видин преживява най-голямото си наводнение. Дунав започва да замръзва и носените от течението ледените блокове направили тапа при остров Богдан. От ледения бараж водата не можела да се оттича и за една нощ Видин бил залят. Тогава са се удавили 7 души, а 19 000 са били евакуирани. Наложило се е ледът да бъде бомбардиран, за да се отпуши реката. Спасителната акция продължила една седмица, но водите се прибрали в коритото на реката чак в началото но юни.
През 1929 г. лед с дебелина 30 см покрива и морето, корабите са блокирани, а хората се разхождат и пързалят по него.
Това не е бил първият подобен случай. През 1802 г. един монах преминава пеша разстоянието от Несебър до Созопол, по замръзналата ледена повърхност. Данните са от летописната книга на църквата в Поморие, която се съхранява в националната библиотека в София.
В друга църковна книга пише следното:
„1893 г., януари 24 замръзна заливът събота вечерта и неделя на разсъмване и държа 9 дни и отпусна на 2 февруари, на празника на Йоан Хрисостам /Йоан Златоуст/, а хората играха хоро върху леда под звуците на тъпана на Манавулу.“
Събитието е отразено и в тогавашните вестници.
През 1904 г., вследстние на много ниски температури замръзва морето във Варненския залив. В капана на ледените води остава кораба „Надежда“, а екипажът му се разхожда по леда около него.
Данни за такива вледенявания и замръзвания има за годините:
299, 491, 410, 441, 473, 558, 608, 739, 755, 762, 801, 880, 928, 1011, 1210, 1232, 1419, 1621, 1755, 1788, 1789, 1802, 1823, 1849, 1851, 1852, 1862, 1904, 1929, 1942, 1954, 1985.
