На 10 юни 1990 г. самолет на британските авиолинии с 81 пътници и 5 члена екипаж излита от Бирмингам, Англия в посока Малага, Испания. Капитан на полета е Тимъти Ланкастър, а на мястото на втори пилот седи новобранецът Алистър Ачисън. Двамата летци очакват рутинен полет с благоприятни метеорологични условия. Но и представа си нямат какво ги очаква малко след излитане.
Набирайки височина, когато самолетът достига 5300 метра, челното стъкло пред капитана се откъсва навън, от което капитанът е засмукан през рамката на прозореца, тъй като в този момент той вече е без колан, очаквайки своята закуска и кафе. Краката на Тимъти Ланкастър обаче се заклещват в щурвала за управление на самолета, което го спасява от сигурна смърт. Докато по-голямата част от тялото на капитана е извън кабината, а само краката под колената са вътре, самолетът тръгва стремглаво надолу с над 640 км/ч, тъй като лостът за управление е бутнат напред.
Само за секунди полет 5390 на British Airways се превръща в кошмар за всички на борда. От декомпресията вратата на пилотската кабина се откъсва и се заклещва върху контролните уреди, което допълнително усложнява и без това критичната ситуация. Стюардът Найджъл Огдън реагира бързо и пръв сграбчва краката на капитана, преди той да бъде изваден напълно. Той го държи с цялата си сила, докато горната част на тялото на Ланкастър е изложена на екстремните вятър и студ извън самолета. Пред Sydney Morning Herald стюардът казва: Мислех, че ще го загубя, но той се оказа огънат в U-образна форма върху прозорците. Лицето му се удряше в прозореца, а от носа и отстрани на главата му течеше кръв, ръцете му се размахваха и изглеждаха дълги около 2 метра. Най-ужасяващото беше, че очите му бяха широко отворени. Няма да забравя тази гледка, докато съм жив.”
В същото време вторият пилот се опитва да овладее самолета, мислейки че неговият капитан вече е мъртъв, поради липсата на кислород и минусовите температури отвън. Той моли стюардите да задържат капитана, въпреки че го смятат за мъртъв. От една страна от хуманна гледна точка, но от друга тялото може да се удари във вертикалния стабилизатор, лявото крило или да бъде засмукано от левия двигател. Вторият пилот успявя да стаблизира самолета при височина от 3350 м и започва неговото снишаване със скорост 270 км/ч. В кабината обаче е изключително шумно, за да може да съобщи нормално за аварийната ситуация на контролната кула. Цялата документация от кабината вече е издухана извън нея и той може да разчита единствено на своите познания и контролните уреди. След няколко опита Ачисън чува в слушалките, че летището в Саутхемптън очаква разхерметизирания самолет, от който виси тялото на капитана.
Последва успешно аварийно кацане, като пътниците са свалени веднага през надуваеми странични пътеки. И тук идва другата добра новина. Капитанът е жив като по чудо и транспортиран в болница. Медиците не дават шанс за живота му. Но напук на мрачните прогнози Тимъти Ланкастър оцелява и само след 5 месеца отново се връща на работа в авиокомпанията. Той се отървава само с фрактури на дясната ръка, счупен палец и измръзване. Стюардът, който пръв хваща краката на капитана, също получава измръзване, порязвания по ръцете и впоследствие е диагностициран с постравматичен шок. Разследването на инцидента разкрива, че панелът на предното стъкло е сменен предишния ден от работник по поддръжката, който е използвал неправилни болтове, които са били твърде малки за дупките. Болтовете се разпадат при напрежението по време на полета, което води до отделяне на панела. Работникът по поддръжката е обвинен в небрежност, но оправдан след съдебен процес.
