Сред зелените поля на Източните Родопи, където историята се е вдълбала в скалите, а вековете отекват в тишината на тракийските светилища, едно ново „божество“ се готви да се възкачи на престола – слънцето, опитомено от модерната технология. Проектът за изграждане на фотоволтаична централа край селата Дедец и Добромирци в община Кирково се оказа не просто инвестиционно намерение, а сблъсък на епохи, ценности и възгледи за бъдещето.
Проектът: цифри, терени, решения
Соларната инициатива на фирмата „ЕН ЕЙ СОЛАР“ ЕООД предвижда три отделни парка с обща мощност от 12 мегавата и площ от 77 декара. Разпределението е както следва: 5 MW в землището на Добромирци и още 7 MW – на два терена в землището на Дедец.Според Пламен Пейков, представител на фирмата, терените са каменисти, негодни за земеделие и досега неизползвани. Земята е придобита законно, преминала е през съответните процедури за смяна на предназначение и вече има издадено разрешение за строеж, валидно от март 2025 г.Фирмата е финансирана чрез кредит от Българо-Американска кредитна банка, чието име, както и това на Цветелина Бориславова, се превърна в част от обществените дебати – не толкова заради икономическия аспект, колкото заради политическите подтонове.
Официалната линия: „Законно, безопасно, зелено“
От РИОСВ – Хасково заявяват, че няма екологичен риск. Близката защитена зона е на 5,7 км, няма да има вредни емисии, отпадъчни води или шум. НИНКН твърди, че на територията на инвестиционните имоти няма регистрирани културни ценности.Община Кирково също застава зад проекта. Според кмета Шинаси Сюлейман: „Скалните забележителности няма да бъдат засегнати. Панелите не са върху самия“ Крокодил“, а в близост до него, при това зад него и дори няма да се виждат от туристите.“
Обществено обсъждане е проведено през септември 2024 г., без постъпили възражения. Общинският съвет е дал зелена светлина чрез три отделни решения – подход, който някои наричат „раздробяване на вниманието“, а други – нормална административна практика.
Гласовете на тревогата: култура, природа, идентичност
Докато институциите уверяват, че всичко е по правилата, гласовете на местните жители и природозащитници не стихват. Техният аргумент не се изчерпва със сантимента – той стъпва върху фактите.Районът, където ще се издигнат соларните панели, е в съседство със скалния култов комплекс „Каменният град“ – сбор от древни ниши, улеи, светилища, гробници и скални феномени с имена като „Крокодила“ и „Гъбата“. Местните го наричат „душата на Родопите“. Археологически открития доказват, че това е било важно религиозно средище на траките – цивилизация, обожествяваща слънцето. Ироничен парадокс – в името на съвременното слънцепоклонничество, може да бъде заличено култово място, където преди хилядолетия е започнал този култ.Александър Митушев от Етнографския комплекс в Златоград е категоричен:“Не можем да позволим фотоволтаични панели да се разполагат над светилища, издълбани от човешки ръце преди хилядолетия. Ако тук имаше ОВОС, щеше да стане ясно колко е чувствителна зоната.“
Баланс между развитие и опазване
Съществуването на фотоволтаици не е порок само по себе си. България има ангажимент към преход към зелена енергия. Енергийната независимост, новите работни места и инвестициите в инфраструктура са неоспорими ползи. Но въпросът е къде, как и на каква цена?
Археолози, биолози, местни екскурзоводи и предприемачи в туризма предупреждават:
„Слънцето може да е възобновяемо, но културното наследство – не е. Ако изгубим“ Каменния град“, няма как да го възстановим с нищо.“
Политиката зад проекта: бизнес или влияние?
Инвеститорът Кирил Кирилов е свързан с над 40 компании и с множество соларни проекти в страната. По неофициални данни има политическа близост с ГЕРБ. Подозренията в политико-икономическа симбиоза са често срещани в коментарите по темата.
Фактът, че измененията на Общия устройствен план са приети почти без гласност, с три решения, и че комплекс като „Крокодила“ липсва в културния регистър на НИНКН, поражда въпроси за прозрачността на процеса.
Гласът на хората и тяхната борба
„Кой ще дойде на екопътека между солари? Нашите деца няма да знаят как изглежда „Гъбата“ защото ще я виждат през ограда.“, споделят местните. Предстои организирането на онлайн петиции, както и планирането на мирни демонстрации. Има и предложения – проектът да бъде изместен на друг, по-малко чувствителен терен. Но засега диалогът между страните изглежда ограничен до взаимни декларации.
Слънце в очите, сянка на съвестта
Въпросът не е просто „за или против соларните паркове“ . Това е въпрос за границите на цивилизования прогрес. За това дали устойчивото развитие означава устойчивост и на културата, и на природата. Дали иновацията е възможна без загуба на идентичност. И дали можем да изградим „зелено бъдеще“, ако го построим върху праха на миналото.Фотоволтаичната централа край Дедец и Добромирци може да се превърне в пример – или за хармония между технологии и наследство, или за поредната хроника на културното късогледство.
Решението все още не е изсечено върху камъка. Но той вече говори. Дано само гласът му да не бъде заглушен от силното ни желание да бъдем европейци…
About the Author
