„Боже, колко мъка има на този свят“ – така съседите на Васви Кадиров описват живота му.
Той е на 83 години и живее в ардинското село Стояново. Преди около година животът му се преобръща изцяло – пожар изпепелява къщата, в която е живял. Оттогава Васви няма дом, няма ток, няма вода. Прекарва нощите си на походно легло, под открито небе, покрит само с найлон, когато вали.
За кратко време социалните служби в Ардино успяват да му осигурят временно настаняване. Но пенсията му е твърде малка, за да покрие сметките за ток и други разходи. През зимата остава без подслон и отново се връща на улицата.
Васви разполага с около 10 лева дневно за храна и най-необходимото. За продукти като месо, плодове и топла храна просто няма възможност — за него това е лукс, който отдавна не е опитвал. Топъл обяд и помощ от социалните кухни не получава.
Съседите го описват като спокоен човек, който не търси внимание и не иска специални грижи. Дори би могъл да помага с различни задачи, ако му се осигури подслон.
В миналото Васви е бил добър шахматист и е познат сред местните в Ардино. Днес почти не контактува с околните, животът му е изолиран и тежък.
Опциите за настаняване в дом за стари хора или хоспис са почти недостижими. Те изискват документи и финансови средства, които Васви няма. Цената за престой в хоспис варира между 45 и 50 лева на ден, което е непосилно за пенсионер с минимален доход.
Дали ще продължим всекидневно да ставаме свидетели на такива истории като на Васви, зависи от нас и от това дали ще променим отношението си към най-възрастните, най-уязвимите и мили хора.
